• той може да носи страдание („Пот се сипе от челата, душата без сила остава“)

Портретът на мъртвото момиче затвърдява усещането, че смъртта е безмилостна, и същевременно създава впечатлението, че красотата продължава да съществува дори когато животът си е отишъл. Героинята е разкрита цялостно чрез отношението на съселяните й към нея. В първата част на разказа то е изразено чрез всеобщия възторг и признанието за Пенкината дарба, чрез одобрението и съпреживяването на любовното щастие на Пенка и Никола. В края – чрез покрусата на цялата общност от смъртта на девойката и чрез преобърнатия живот на селото – след трагичното събитие полето опустява, угасва радостта, умират надеждите.

Your browser isn’t supported anymore. Update it to find the very best YouTube practical experience and our most current functions. Find out more

Овощар: На всички етажи има порочни практики в земеделието

          Пенкиният глас влива енергия у момъка, описан само с един, но значещ портретен детайл: той е левент

. Тя е смисълът на неговия живот. Авторът подчертава прекрасните черти у героинята, за да подсили трагизма на ситуацията.

С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

напомнят кръстни знаци. Оптимистична струя ???? внася и мотивът за Божията помощ и благословия - „лелеяната... надежда за плодовита жътва“

          Удълженото развитие на действието до върховия момент, диалогът, пейзажът и контрастът са композиционни решения, чрез които се разкрива преди всичко вътрешният свят на героите (чувства, състояния, преживявания), а не толкова външният свят.

Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.

Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.

          Елин-Пелиновите разкази са неразривно свързани с народната душевност. Една от основните теми в творчеството на писателя е зависимостта на човека от природата и връзката му със земята. Тази зависимост поражда драматизъм в битието на селянина, изпълвайки го с изпитания и несигурност. Трудът като посредник между човека и природата е извор на страдание и вяра, на трагична предопределеност и упование в доброто.

акцентира върху безсмислието на една рано „пожъната“

е концентрирано около проста случка: по време на най-напрегнатата работа сред нивата слънчев удар покосява живота на млада девойка.